Благодаря на всички, които отделиха от времето си да прочетат  споделеното от мен. Поради ред причини, реших да не продължавам да публикувам тук. Но винаги можете да ме намерите на http://wingsto.wordpress.com/ или в Хулите

Часове, преди да избухне денят
се скитам из улиците на Бронкс -
пронизващо хладен,

Deja Boo според Urban Dictionary
е аЛиса, която облича
един и същи костюм за Хелуин

В седем без десет
си толкова прозрачен,
че те виждам единствено

Преди ръцете ти
бях състояние на материята,
молекули,

Беше отдавна, Сукха,
когато излезна за малко,
остави вратата притворена

Срещнахме се в Париж,
улицата беше Монпарнас,
а ние – две сенки,

 На Ем
Забраниха пушенето,
цензурираха рекламите,

Често спорим
за незначителни неща -
вечерята,

Тя носи рокли от дива коприва,
има непоносимост към имена като
Живанши и Лаудер,

Срещнах го в един бар, в който се отбивахме с колегите за по едно след работа. В началото беше просто един мъж, около петдесетте, който пиеше питието си. После стана Мъжът, Който Винаги Седеше в Ъгъла – в полу-тъмнината, на малка м...

Силуетите, вкопчени страстно се носят
в плавните движения на дните,
танцуваш

Имало едно време четирима приятели, които малко трудно се отлепили от масата, нахвърляли палатките и остатъците от двудневен запой в кулърите и тръгнали на поход на север по устието на река St. Laurent да търсят китове.
Първата предвиден...

Премълчава
няколко стотин вдишвания през зъби,
и загрубелите от белене на картофи пръсти.

Дълго възприемах този свят без теб,
пресъхнал кладенец в пустинята,
брожение из нищото, муселинов параван