Ти си ми всичкото, Мъничка...

Когато се роди,
разбрах, че звездите би трябвало да падат с трясък,
а не мълчаливо, изневиделица да нахлуват в душата ми.

Когато направи първата си крачка,
причини земетресение от осма степен в сърцето ми.

Когато пророни първата си дума,
беше есен и внезапно всички дървета започнаха да се смеят.
Смяха се толкова дълго, че накрая им опадаха листата.

Когато за първи път падна и си ожули коляното,
видях ципата, която придържеше сълзата ми
в онази неповторима форма на гневна болка,
оформяща вината ми, че не успях да те предпазя.

Когато ми се наложи за първи път да те оставя на грижите на друг,
а ти беше прекарала няколкото часа без мен,
свита мълчаливо в ъгъла зад вратата, въпреки всичките увещания,
заваля дъжд, за който метеоролозите дълго ще говорят -
превърна се в лед, после в сняг,
покри земята от край до край в бяло, бяло, толкова много бяло,
че не остана място за нищо друго освен за тъгата ти и тъгата ми.
А беше лято.

Когато хвана за първи път молив
и изрисува с невъобразимо старание любимата ми книга,
открих няколко стилистични грешки в изказа на класика,
звучащ абсурдно натруфено до рисунките ти.

Когато те изпратих първият учебен ден до вратата на класната стая
и видях колко си горда от себе си и усмихната, и уверена
беше денят, когато Господ ме поведе по зелените си поляни.

Не спирам да те гледам как израстваш, Мъничка.

С всеки ден от пътя ти,
разбирам как болят пръстите от първите уроци по китара.
Стъпките ти са трудни, като на всяко човешко същество.
Но ти се учиш. Справяш се със завидната лекота на младостта си.
Вече не плачеш, когато паднеш. Мислиш. И аз не плача.

И един ден, Мъничка, обещавам ти с цялата си любов -
пръстите вече няма да те болят.
И тогава ще изсвириш най-прекрасното соло за китара,
което светът е чувал!

love

прегръдки!(едно щуравко) :-)))

Разбиаш ме..:)

един щурав прегръд и от мен!:)

много, много...

Благодаря, eien!:)