По огледалните повърхности
се стелят образи,
начупени от мрак...
Смехът кънти
във каменни лица
и фигури от восък..
Часовникът се гърчи -
времеболието,
забито във оста му
застива във гримасата на лудост.
Моряците, останали без кораби
безпаметно наливат спомените си
в чашите на балерини
с размити от илюзии лица
и плюят енфието на душите си
по пращните дъски на миналото.
Долар за билет,
бакшиш за бармана,
нелепи скечове...
Присмиват се на чуждите сълзи,
осмиват падналите
и разбитите им във калта мечти.
По-евтина е чуждата тъга
и не боли от чуждата неволя...
Смеят се,
а после с дланите,
прегръщали морета
пълнят чашите със гняв
и пият за живота си -
бездарен клоун
в крайбрежен бар
за комедийни скечове.
 

място за разговори със луната

скечовете излязоха от баровете
...
Иве!*