Всички спят…

А аз съм будна и вървя
по пътеките за босоноги -
лабиринти
от завръщащи се пътища
и скрити във сърцето брегове,
които имат имена на сънища…

Очите ми -
захвърлени във тъмнината лодки
се спускат по безсънните реки
и стигат мълчаливите фиорди,
където моят приятел, Исус,
който винаги се усмихва,
изпуска думите
а аз ги събирам след него
и лепя парчетата -
фрагменти от мечти и страхове…

А думите тежат,
по дланите ми трополи пръстта…
Мълча… и миналото се завръща,
и свири в двете раковини на душата ми:
Няма абсолютна тишина
и мълчанието е пълно с ветрове,
които изтъняват вените.

А той нехае -
с ръцете си рисува
случайности, в които мога пак да дишам
пространство за изгубената в мрака нежност,
мъгли и промеждутъци,
които раждат тласъци от вяра
и съживяващи копнежи.
Прегръща ме, усмихва се и шепне:
Ти си просякът по път,
засипван от пустинни ветрове…

Но аз не спирам,
с кървави крака вървя
по летаргичната повърхност на света,
и не оставям никакви следи,
просто роня дните на трохи
и търся брегове, където
да се приютя и да сънувам,
че мечтите ми понякога се сбъдват…

Защото знам -
след малко ще съм мъртва… 

Казват, че всички спят, Босонога
и още, че спящите не сънуват,
а сънищата са на будните,
и каквито да са имената
трохите в стъпките
са тебеширени .

„Направени сме ний от сънища
и сън отвред обгръща
тоз малък наш живот…“
„Бурята“, Шекспир

Здравей:)

благодаря!

Аз ти благодаря, че наминаваш:)