Тази нощ те сънувах, hombre
Сънувах, че отглеждаш пламъци
в полетата с агаве, а аз те виках
и името ти изгаряше езика ми,
и огньовете захапваха
като побеснели лъвици вените ми,
и кръвта ми кипеше,
кръвта ми клокочеше
и се спускаше неудържима
като подземна лава към ръцете ти.

Тази нощ те сънувах, hombre,
сънувах опожарени
от отчуждение градове и хора-птици,
които тревожно се виеха над руините.
Сиротни ветрове се скитаха
из обезумелите без брегове морета
и кораби със димни мачти
ослепели се блъскаха в гърдите им.

Тази нощ те сънувах, hombre,
сънувах черните ти очи
които разклаждаха като въглени
далечните ми пътища
и обезсмисляха стъпките ми.
И ми беше страшно, hombre,
и гърлото ми беше в огън
и душата ми се топеше,
и дланите ми бяха факли,
които отчаяно те търсеха в сънищата.

Толкова много самота, hombre,
може да изпепели земята..