Още един ден, без теб,
залязва в сърцето ми,
есента е простряла
облаци по балконите,
дървета, прегорели от страст,
пръскат червени искри по тротоарите,
улици, бременни с мистерии
и лудост, лудост, лудост -
мракът, разперил криле,
целува устните ми,
сенки на сенките
се крият в очите на минувачите,
в лявата си ръка нося спомени,
а в дясната – жажда,
любовта ме пронизва като вятър,
оставя ме е по една гола душа
и еуфоричен пулс,
всички улични певци
пеят за теб -
половин вопъл,
половин полет на чучулига,
зад ъгъла някой танцува милонга,
старата цветопродавачка
люлее увехнал букет от рози
в прегръдката си,
далечните ми посоки
се стичат към тъжните кейове.
Още един ден, без теб,
с който да нахраня мрака.
Още една привечер,
загърната със самота
сумрачно поглъща
стъпките ми…

 

уауууууууу!

мого да помълча малко повече :)