Тук безкрайно дългите улици не водят никъде,
мечтите са погребани като неолитни гробища,
подкосените с ножици треви покрай мисиите
прикриват мизерията на просяците.
Безразличието като мъгла се е настанило в къщите
и пречи на обитателите им да видят раните,
които си нанасят с безприсъствието,
дима на досадата издиша през комините,
а скочът е камбана на църква, която бие в привечерите.
Очукани бюра, затрупани с безсмислици,
на които хората си изкарват измамата,
наречена сигурност - от осем до пет,
от двадесет до шейсет години,
еднообразно до втръсване, за някои - до самоубийство,
други намират спасение във виртуалните връзки
или тровят живота на трети с клюки.
Любовта е стока върху щандовете на магазините -
парфюми с хормони, тесни панталони и диаманти,
гледки от задните седалки на автомобилите
към залези, подкосени от улични лампи,
мълчание между барове и неуютни мотелски стаи.
Сутрешни вестници, пълни с убийства, измами,
катастрофи, световни катаклизми, няколко политически речи,
един некролог и едно новородено,
което ще диша отровните изпарения в атмосферата
и ще яде генно модифицираните храни,
които пълнят джобовете на Големите.

За избраните остават малките бягства -
думите,
поезията,
джаза,
способността да обичат,
силата да са истински
и да са щастливи с малкото.



 

ама само не би трябвало...
поздрав

много от дъжда и мъглите по улиците
и много повече обич и нежност в дома.
Реших, ще се носи погледа ми по Темза
зает с компютър и много смели проекти.