Капка бистро щастие
се промъква през паяжина
и се усмихва на слънцето,
а паякът плете следващия кръг,
като хамак, за да не изпусне спомените.
Портокаловият ми сок има вкус на малини
и ягоди със сметана и шоколад.
И внезапно разбирам какво си говорят птиците,
заекът има сини уши
и след дълго, влюбено взиране
дори може да намига красиво.
Никога не вярвайте, че дъждът вали -
той всъщност се впива с обич в земята.
Тревата е зелена не заради хлорофила,
а защото това е любимият й цвят.
Дори вятърът не е тук ей-така -
той съществува, за да полагат в него
уморените си криле птиците,
а вълните, на пяна разбиващи времето,
се крият в очите ти.
Взирам се в синьото на морето ти,
което всъщност е топло кафяво,
полепнала с любимият зелен цвят
плюс малко слама и припек
и разбирам, че светът е различен,
защото съм те обичала някъде
в промеждутъка между съня и истината.
 

и цялата останала цветност :)

Надявам се, че оцветих зимата ти:)))

"и разбирам, че светът е различен,
защото съм те обичала някъде
в промеждутъка между съня и истината."

силно послание!

Поздрави! :-*

"Никога не вярвайте, че дъждът вали -
той всъщност се впива с обич в земята."
Тя влюбено и жадно го поглъща
и с благодарност избуява в зелено.