Ветровете ни пръснаха по света
като песъчинки след пустинна буря
и сега скърцат между зъбите
и ги трошат. Жадна съм.
За любовта, за ръцете ти,
за погледите, за думите ти
и за теб, живеещ между мислите
и създаващ несъществуващи понятия,
като вярност към спомените,
въображаеми разстояния
и незначителни малки липси.
Остави след себе си мечти,
сгънати като оригами -
красиви и безсмислени.
Остави осиротели залези
и безпътност в стъпките.
Остави ме незавършена,
като картина, на която й липсва синьото.
 

А някои предпочитат оранжево...
"Ооооранжево небеето.....
оранжев и светът..."
Сменяй цветовата гама! Ефектът е гарантиран! ;)

Да, добре, чакай само да се загащя:)