Той я поглежда
и събужда всички пеперуди,
които спят в стомахът й,
приплъзват се издайнически
под краката й и я понасят.
Говори й
и някак си светът се случва
бял и девствен,
първично нероден
и после -
леко я докосва с пръсти,
сърцето й се ражда
с първи силен удар.
Не може да говори още
и доверчиво
се обляга на снагата му.
Прегръща я,
тя прави първа стъпка,
с ръце обвива кожата му,
нахлуват мириси и чувства.
Там някъде
проронва първата си дума -
обичай ме.
И после
всичко е израстване,
милиони грешки,
прошки
и сдобрявания.
И има още
преоткриване,
отиване и връщане.
И има още болести
и оздравяване.
И миг, във който всичко ще умре
ако забрави същността
на случващото се.