На мъжа ми

Когато ме гледаш,
океаните се събират в очите ти,
вълните им тихо облизват кожата ми,
полепват като капчици роса
и разхлаждат тежкото на дните ми.

Когато ми се усмихваш,
изстискваш от душата ми нектар,
наливаш го в кристални чаши
и ми го поднасяш за закуска
в най-безсмислените иначе утрини.

Когато ме докосваш
през мен потичат с пълна сила
живителните сокове на сътворението,
Амазонка плисва с цялото си пълноводие
и се раждат вековни дъждовни гори.

Когато ми говориш
се появяват нови галактики,
раси, езици, религии и вероятности,
а в искрящото на думите ти
намирам смисълът на живота си.

Ако си отидеш,
океаните ще се излеят в космоса - без брегове,
във вселената ще зейнат черни дупки,
Амазонка ще пресъхне,
ще умрат горите, климатът ще се обърка,
ще настъпи световен катаклизъм
и бъдещето няма да е същото
без нектара на чувствата ти.