Няма път за връщане от тишината,
поемеш ли по стръмните й нанадолнища,
удавиш ли очите си в безсилието,
посегнеш ли към чашата със безразличието -
мъртвец си и убиец си на себе си.
Няма пътища, когато не обичаш,
дете на навика, в нищото се скиташ,
със стъклени очи на лунатик
не можеш никога да видиш слънцето,
живееш във утробата на сивото
невъзвращенец – всичко в миналото си раздал,
сега се скиташ в празното,
като Сизиф търкаляш камъка, но не нагоре,
по себе си надолу се катериш
докато не намериш себе си,
а тишината не е нищо повече от преоткриване
и на земята няма еднопосочни пътища
само знаците така са нарисувани и ти -
дете на самотата, съвсем наивно им повярва.
Той също им повярва. После го разпънаха.

така е, няма път...
Поздрави!

Всички са в различни разстояния по пътя. Едни са пред нас и ни викат, други са зад нас и се смеят. Ако се върнем назад ще трябва да повторим пътя. Но по пътя напред сме осъдени на чувствителност. -И на не безразличие......

живота е пиянство. Приятелите и любимият са твоята дрога. Да.. Когато изтрезнееш... Ще намериш тишина.. Болезнена дупка.. В живота.. Но тишина в тебе няма.. А.. Шум.. Които не ти дава мира.. Въпроси.. Надежди.. Страхове.. Викове.. Викове.. В теб.. Не чути.. От никого..

Разбираш ме ти:)))