Пред мен -
децата ми -
ливади,
по които бродят дните,
пролетта -
червеното във бузите,
ветрове -
оброчища в сърцата им,
слънца -
изгряли в ъглите на устните им,
пътища -
артерии, крепящи бъдещето им,
реките -
болките им да отмиват,
звезди -
притихнали в косите им,
луните -
сърповете на мечтите им,
морета -
шепота на бляновете им,
баирите -
да не залиняват мускулите,
дърветата -
небето лесно да достигат,
пръстта -
отново себе си да преоткриват,
обичта им -
огън, мрака да огрява,
обичта ми -
силата, която ги калява
и усмивката ми -
сбъдната, когато си отида,
от дълбокото на болката,
с най-светлото, най-нежното на любовта,
тъгата им, неутешимата, да залича.