В синята тишина на Канале Гранде,
с ритъма на весла от гондоли,
с тъжна карнавална маска
си тръгва, обвита в мъгли любовта.
Пощадих те – под Моста на въздишките
целунах за сбогом брокатените й устни,
вместо теб осъдих себе си на смърт
и с ръцете си – два умрели гълъба
на площад Сан Марко,
отблъснах изящните й форми
по солените улици на града.
Не те предадох! В Ка ДеОро,
най-красивия дворец на лагуната,
в жертвения олтар на верността
положих сърцето си,
в тържището за риба, на парчета,
продадох остатъците от себе си,
в базиликата на Свети Марко
запалих свещ за опрощение на самоубийците
и сега се връщам към дланите ти,
плъзгам се по присмеха на блудните Дожи,
пропита с тъги се нося по каналите,
изливам се в морето на отчаянието
и търся достатъчност в любовта ти,
за да построя кораб и да го прекося.
 

страхотно!

хубаво

Благодаря!

даааа,Венеция на ъгъла :)

нали знаеш, за едни Париж е любов, за други - раздели. И с Венеция е така:)