Преди да влезнеш,
събличаш живота си пред вратата,
закачаш часовника на стойката за чадъри,
в шкафа за обувки, отляво
събуваш остатъците от деня,
после пристъпваш тихо,
за да не събудиш птиците,
ето - осветявам пътя ти
с дъждовните листа на очите си,
по ръцете ти
цъфтят греховни малки мисли,
по кожата ти,
с аромат на печени ябълки с канела,
се стича гъста мед
и полепва по сетивата ми,
храниш ме с гальовни думи,
в очите си откриваме
обратната страна на себе си,
където сме по-истински,
диви се скитаме
в тропическите гори на любовта
и няма друго сега, освен дланите ни,
обвиваш сърцето ми с лиани
и се губим в паралелни светове,
после пристъпваш тихо,
за да не събудиш птиците,
ето - осветявам пътя ти
с дъждовните листа на очите си -
в шкафа за обувки, отляво
обуваш остатъците от деня,
вземаш часовника си от стойката за чадъри,
и обличаш живота си пред вратата,
преди да излезнеш.


 

пак здравей:)