Обичам думите да се бунтуват,
да се катерят буквите им по стените,
да се промъкват в светлите ключалки
на паралелните безвременни делириуми.

Да са залп над керемидените покриви,
да са щампа на бутилките с отрови,
армии, които стрелят със сърцето си
в съмнения на мисли без окови.

Да са колела на влак по успоредни релси,
да са мореплаватели, държащи здраво
с обрулени и силни длани щурвалите
на кораби, прегръщащи любовно бурите.

Да са милостиня в дланите на просяк,
да са цветове в палитрата на Рембранд,
да са топъл дом в сърцата на сираците
и присмеха в триточието на хепиенда.