Срещнахме се в Париж,
улицата беше Монпарнас,
а ние – две сенки,
танцуващи с есента.

Ти нямаше име
аз нямах чадър
двама тъжни скитници
в самотата на града.

Ти ме покани на танц,
дъждът изсвири танго
и тихо понесе ни
в прегръдката на страстта.

Аз си тръгнах без име,
ти – без чадър
а дъждът тихо разтягаше
бандеона на любовта.

 
 

танго :)

Здравей, Дрес:))))

Здравей!!!!!!!!!!!!!

Здравей, Витания:)