Танцувай, Чика,
агониите от пътищата ми
се разсипват
като рибени люспи в краката ти
а свободата пее с устните ти.

Танцувай и дланите ти,
разперени като криле на пеликан
приласкават всички болки,
още от най-първата,
когато бях малко момче
и не можех да стигна
високите дръжки на вратите,
а после исках да пречупя
всички неизменяеми величини,
да влезна във всички стаи,
да прекося всички паралели,
да потека във всички реки.

Танцувай, Чика,
в движенията ти събирам себе си,
като пъстрите парчета
от счупените огледала,
в които ме оглеждаха разстоянията
между мен и мен,
между прокълнатото величие
и цената, която плащах
за всяка стъпка нагоре и всеки грош,
за всяка заблуда, че победата струва
повече от краката ти на чапла.

Танцувай, Чика,
бедрата ти се полюшват
с ритъма на моретата,
които пребродих,
докато преследвах хоризонти,
отричайки, че земята е кръгла.

Протърках обувките си
с викове на отрицание,
в борби с измислени врагове
за фалшиви мечти,
и сега ги принасям като дар пред прага ти -
пълни с ветрове и сол
и разкаяние.

Танцувай, Чика,
развените ти коси
са най-жестоките убийци на бесовете ми,
а дъхът ти е укротител на огъня,
спотаил се под погледа ти
на върха на цигарата между пръстите ми.

Танцувай...
 

bonito :)

заслужава да бъде четена.

Имаш дарба да пееш нещата от живота.

Любимата стая си ми. Стая 1423.

Танц като лебедова песен. Като за последно.

Поздравления!

ти го знаеш този танц:)))

Благодаря ти, че наминаваш, Руми!:)

Уф, някак си все разбираш. И между думите:) Здраей! {}

с невероятната си поезия, Иве!:)))

радвам се да те видя и тука:) А мойто е по-скоро нещо като завръщане:)