Прекалено много празни бутилки, Амиго
прекалено много залези,
които се спъваха в морето
и падаха зад хоризонта
на пияните ни души.
Прекалено много угарки
с горчив вкус на безнадеждност
в пепелниците на дните.
Прекалено много пясък
наливахме в чашите
и цинизъм, Амиго
и омекотявахме вкуса им
с лимон и сол, и вяра,
без да мислим за отворените рани.
Още един танц, Амиго,
преди да ни разяде като отрова
лицемерието на света.
Още една глътка любов, Амиго,
захапи устните ми,
и нека потече кармин по пътищата ни,
преди да изтрезнеем и да видим,
че падащите звездите
са счупени улични лампи.

този текст е истинска фиеста за сетивата
Благодаря!

Благодаря ти за прочита, Ловецо на любов:)

Не мога да повярвам... и продължавам да нямам думи.