Когато сенките заспят, завити с мрак
и звуците се приберат в гнездата си,
отвързвам демоните си -
един пияница, един слепец и луд
да скитат из душата ми.

Мойте демони са много кротки,
отдавна окуцяха бесовете им,
пияницата има вечен махмурлук,
лудият се хили до забрава на съдбата
а слепият уверено ни води в тъмнината.

И ме повеждат те из Витлеемските градини,
лудия се смее: виж веригата, завързана за мен и теб,
кой от нас е господар и кой я дърпа, знаеш ли?,
слепия ми шепне: Юда, ти отново ли в зори
ще продадеш за 30 сребърника себе си?,
пияницата ми налива щедро истина във чашата…

Кротките ми демони, дошли
да ме прегърнат в мрака.
 

Невероятно добро!

да!

Благодаря:)

Ти си много да:)))

кротичко и тук да си го прочета :)
...

Hugs:)