Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви
лежахме на два съседни облака
и ти ми шепнеше приказки:

- Има много видове смърт, любима…

- Помниш ли Бернадита
и как един ден заваля сняг от ръцете й
и Хасинито, който умря
от бяла смърт в прегръдките й…

- Помниш ли Атилио
и тъмнината, която се промъкваше
между вечно закъснелите му пръсти,
и Пиедад, която един ден се загуби
в мрака му и никога не се върна…

- Помниш ли Елой, който се смили над Леосинда
и приюти самотата й,
но не знаеше за отровните й устни
и как ще разядат стените на къщата му…

Бяхме се изгубили, ах, ревността
нарисувала две дупки на челата ни
хлипаше в ъглите, а ние спяхме в прегръдката
на стъклените чаршафи и ти тихо шепнеше:

- Има много видове смърт, любима,
но те никога няма да ни застигнат,
снегът никога няма да завали от дланите ти
и тъмнината не ще се промъкне през пръстите ми…

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви,
вятъра, грабнал стенанието на фадо от устните ни
разнасяше копнежи и любовна мъка
над покривите на къщите…

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви…
 

сякаш четох Лорка...страхотно е!

.....бях там и фадото чух също

Благодаря, Рег:)

{}

знаеш, нали?
...как ме омайват твоите приказки :)