"Ако знаеш, че утре слънцето ще пламне
и ще погълне целия свят, ще прекараш ли
времето от сега до утре в хвалебствия на
Сътворението или ще проклинаш Бог
до последния си дъх?" Чарлс Фрейзър

Ще го проклинам.
Задавена от жаждата за бъднина,
ще изкашлям с туберкулозен спазъм
сътворението.

И не за него ще тъгувам.

Ще тъгувам за библиотеките
в Александрия,
в абатството Сейт Гал
и Ватикана.

Ще оплача Колизеума
и Метрополитън,
и всеки малък театър,
с протъркани от блянове кресла.

Ще съм безутешна
за китарата на Джими Хендрикс,
за гласа на Армстронг
и за Едвард Григ.

Неутешимо ще ридая
за стихове, за допир и за устрем.
За човещина, за милосърдие
и прошка.

И още - ще жалея
за онези стари църкви,
разпръснати като самуни хляб
из гладните следи на вечно търсещите.

И ще ме боли до смърт
за празните обятия Христови,
за неизповяданите грешниците
и буренясалите райски порти.

Не сътворението,
а сътворените ще възхвалявам.
И ще проклинам всеки неуместен
и предсрочен свършек.

Много, много ми харесва!

Благодаря, Etyna и задравей:)

Прекрасен стих!

Балгодаря:)