Преди да се сбогувам със деня
в най-тъмно-сините му часове,
когато игуаните се крият в сенките си,

Тъга е един град,
пълен с носталгия,
с улици, по които бродят

Ослепявам, Омбре
и дните се скъсяват сякаш.
Очите ми се пълнят със мъгли,

Когато стигна до Форт Ладърдейл
и с две големи крачки
прескоча Мексиканския залив -

"Ако знаеш, че утре слънцето ще пламне
и ще погълне целия свят, ще прекараш ли
времето от сега до утре в хвалебствия на