Имало едно време четирима приятели, които малко трудно се отлепили от масата, нахвърляли палатките и остатъците от двудневен запой в кулърите и тръгнали на поход на север по устието на река St. Laurent да търсят китове.
Първата предвидена спирка била на някакъв каньон, до който така и не стигнали, защото поради някакво странно стечение на обстоятелствата се озовали в един прекрасен и огромен воден парк, където в мъжете, въпреки почти нулевите температури, се събудили малките палавници, готови да играят на пирати и други работи. Леко зъзнещите им половинки нахлузили по един пуловер върху банските, нарамили по един фотоапарат и по един мъг, пълен с малинов сок и джин, в случай, че палавниците ожаднеят и ги последвали безропотно!:  













 














След като се налудували, понамръзнали, преборили с няколко вещици и един проливен дъжд, четиримата герои се сетили, че все пак търсят китове и тръгнали отново на път. По 40-та магистрала, на североизток. И в общи линии, онемели от красотата, която въпреки упоритите облаци се разкрила пред тях!:















И така от гледка на гледка, от маса за пикник на маса за пикник и от езерце на езерце, четиримата стигнали до Тадусак! Където се оказало, че няма мост през фиорда! Обачееее…… имало безплатен ферибот на всеки десет минути! Те го яхнали и се озовали най-накрая там, за където били тръгнали. Тадусак било едно много китно селце, с много готини кръчмички, еспресо кафе!!!, бейгъли с пушена сьомга, къмпинг със забележителна гледка, дъги, които се появявали и изчезвали неочаквано и разбира се – надеждата да видят поне един единствен кит!




























 

На другия ден, когато времето съвсем се било скапало, след топла супичка, зяпане на пощенски картички със сини китове, орки и други дебели твари, пазаруване на висящи прасета, индиански сувенири и т.н. и след дълго умуване да мръзнат или да не мръзнат, тоест – да вземат лодка или кораб, разумът надделял и те се качили на голям кораб, който поел към мъгливия, сив хоризонт!












И тогаваааа…. Точно когато термометъра показвал 5 градуса! Те видели…. КИТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!:


Не го ли виждате? Сори, току-що се гмурна! Да не мислите, че е лесно да се снимат китове в студен дъждовен ден??? :)








 


Нашите герои снимали китовете в нечовешкия августовски студ, после се върнали да се посгреят на огъня, пийнали винце и гледали падащите звезди по кристално чистото нощно небе – предвестник на лошо време и дъжд през деня.

На другата сутрин половината от групичката решили, че е време да си вървят у дома, където ги чакало истински легло защитено от ветровете и дъждовете уютно местенце. Развели всички белите кърпички, издухали носовете и тогава станало чудо! Времето се оправило!
Останалите двама поели под прекрасното слънце и черните пътища нагоре по фиорда:







 
















 





…а после се върнали на скалите на Тадусак да проверят слуха, че няма никаква нужда да вярваш на рекламните листовки и да се качваш на каквито и да е туристически кораби, за да видиш кит! Нужно е само малко търпение на скалистия бряг на Сейнт Лорънт. И така те видели десетки китове, белуги, орки и други твари и най-накрая били абсолютно доволни!














 



Канута плуват редом с китовете, абсолютно безопасно е:



но не може да се каже същото за тюлените, орките са хищници:









Още за китовете:

 
 
 
 

невероятно пътешествие!

Обичам аз да скитам:)

Красотища!

прекрасно! снимката с фрегата с червени платна, онази с парче дъга и косатките особено ме зарадваха

Здравей:)))

Здравей, Дора:) И на мен ужасно ми хареса тази фрегата, като в приказка:) Въобще, много специално градче, а иначе мъничко едно такова.