Тъга е един град,
пълен с носталгия,
с улици, по които бродят
призраците на забравени сбогувания.
Тъга е една неутешима есен, която лее
карминените си сълзи по тротоарите.
Тъга е името на самотата
в петък вечер.
Тъга е монетата,
която пускам в джукбокса
в 3 сутринта,
когато всички са си тръгнали.
Тъга е Смъртта,
която влиза в танцувалната зала
и понася в страстно танго
сенките на копнежите ми.
Тъга е наивното ми сърце,
 тръгнало си 
от лавандуловите полета
на детството. 

Тъга е разпада
на съшитото ние
шепата прашасали фиби
на перваза
спомена за илюзии
някогашно и отминало
решетестото сега.

Монохромна си, Тъга !

красива е тази тъга,
и с характер