Сграбчва ме тъгата с пантите на куфар,
в който някога с последните дихания
на дълги сенки, стелещи се в мене

След разхвърчалите се тези дни поздравления по повод празника на поетите (за който си нямах и представа, че съществува) се поразмислих относно съдържанието на тази дума и имам един въпрос: Какво прави поета поет и къде е границата между ...

Обичам думите да се бунтуват,
да се катерят буквите им по стените,
да се промъкват в светлите ключалки

Мина много време, прости ми,
но черните врани на липсите
кацаха тъжни по листовете

Ти не прекърши крилете й, не -
това е твърде изтъркана метафора,
а и тя нямаше криле,

Пазарува нещо мъничко-
съвсем по мъжки,
готви нещо мъничко -

Този сезон,
в който валят студени дъждове,
стелят се сиви мъгли

Напоследък, когато не ми се пише, намачквам мислите си така:
 

От тук до вечността
разстоянието е само един дъжд,
който разлива приказки по покривите

Първо ме заплете в паяжината на погледа си, Колумбиецо,
плетеше я отвън навътре, една дълбока окръжност,
стесняваща се до нежността на върха на сбъдването,

Бих могла
бих могла да бъда друга,
да загърбя всички ветрове

Бях забравила колко малки могат да бъдат малките хора и колко големи и пошли - страховете им.  Стъпките им не оставят следи, а страховете им ги самоизяждат. Което, само по себе си е безумно тъжно... 

Помниш ли
когато градът беше просто град,
с непознати посоки, хора и улици,

Тя е една малка стара дама
с всичките чаровни навици
на малките стари дами -

Преди да влезнеш,
събличаш живота си пред вратата,
закачаш часовника на стойката за чадъри,