Ако някой попита за него, ако някой,
кажете му,
че след като дълго обръща вътрешностите на нощта
и осъмва, понесъл тъгата си като ранено куче,
след като дълго страда от пристъпи на самота,
които го давеха като туберкулозна кашлица,
един ден отвори широко прозорците на птичите клетки,
прибра урожая от несбъднатите си сеитби,
напълни куфарите си с дъжд
и пое по тънките паяжини...

Ако някой попита как умират поетите, ако някой...
кажете му,
че те никога не чувстват умора,
или глад, или студ,
поетите не заспиват и никога не се събуждат...
Кажете му,
че светът им дължи сънища,
светът им дължи стонове,
светът им дължи мечти -
версии, разпилени на вятъра,
които никога не ще приберат,
затова си тръгват босоноги,
винаги по изгрев и винаги в края на лятото,
преди листопада...

Ако някой попита, ако някой...
кажете му,
че е недопустимо да умират поети!