От тук до вечността
разстоянието е само един дъжд,
който разлива приказки по покривите
и една пустиня,
която се превръща в оазис,
когато се раздаваш като капките,
и ръбове на състояния,
които се заоблят с новолунията,
и тихи пътища навътре,
които свършват в осъзнаването,
че не си началото,
                        нито средата,
                                        нито краят.
 

Страхотно прозрение! Поздравления!:)

Поздравления!

хареса ми!