Постинг
24.08.2010 08:29 -
Предвестници
Автор: room1423
Категория: Поезия
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2010 20:45
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:
38
Последна промяна: 25.08.2010 20:45
Очите ми са тъжна публика на есента -
Хадес се изкачва бавно по стеблата,
предвестниците му - сто впрегнати в червеното листа
величествено галопират над земята.
Мечтите са наметнали мъгливи плащове,
усмивките летят на юг със птиците,
вятърът надува сакс над уличните зидове,
дъждът е ритъма в стиха на липсите.
Безутешно в сенките на топлото се свивам,
намятам се със малките умирания,
като ръжда се стичам в мислите за миналото,
стипчиви глътки пия от индиговото.
Под веждите ми се скъсяват бързо дните,
между ребрата ми пирува алчно мрака,
и сиво ми е, сиво до умиране,
пред прага ми когато бялото ме чака.
Хадес се изкачва бавно по стеблата,
предвестниците му - сто впрегнати в червеното листа
величествено галопират над земята.
Мечтите са наметнали мъгливи плащове,
усмивките летят на юг със птиците,
вятърът надува сакс над уличните зидове,
дъждът е ритъма в стиха на липсите.
Безутешно в сенките на топлото се свивам,
намятам се със малките умирания,
като ръжда се стичам в мислите за миналото,
стипчиви глътки пия от индиговото.
Под веждите ми се скъсяват бързо дните,
между ребрата ми пирува алчно мрака,
и сиво ми е, сиво до умиране,
пред прага ми когато бялото ме чака.
Защото лято се съдържа в лястовица - цял...
Не било в тиквите, ами в кратуните
Капки акварел-32 Отдалеченост
Не било в тиквите, ами в кратуните
Капки акварел-32 Отдалеченост
Няма коментари